В средата на 17в. във Фландрия се появил един художник, който с изкуството си бил призван да оправдае и осмисли безплодните търсения на романистите. Рубенс (1577-1640) е не само най-значителния художник на фламандската школа, като Веласкес е най-големия сред испанците, с творчеството си той въплъщава едва ли не цялото фландско изкуство за своето време.и заедно с това е оказал влияние не само на фландската школа а и на цялото западно европейско изкуство на 17в. Рубенс е най- бележития живописец на барока. При целия си удивителен творчески размах художникът не смогвал със свои 

сили да задоволи исканията на клиентите и това довело до възникването на огромно ателие под негово ръководство. Тук създал особен метод на работа: клиентът измислял тема, художникът правел ескиз, а изпълнението на картината се предоставяло на помощниците му. В ателието са създадени близо 3000 картини, върху които той най-много с няколко удара на четката е могъл да остави печата на своя гений. Едва към края на живота си той започнал да се отказва от тяхната помощ и именно тогава е създал своите малки по размери, но забележителни шедьоври. Рубенс се учил от романистите. Ранните му портрети са до известна степен още сковани и сухи по изпълнение, приличат на повечето придворни портрети от края на 16в. макар в тях вече да прозира изключителната му дарба. След големите живописци на 17в. Рубенс повече от всички е следвал примера на Микеланжело. Сред Рубенсовите произведения голямо място заема олтарните картини. Типът на тези изображения започнал се оформя още в Италия, но едва при Рубенс получил завършен израз. Най-хубавите картин от този род са ранните олтарни картини в антверпенската катедрала: “ Снемане на кръста” , “ Издигане на кръста” и “ Успение Богогородично”( 1626г.) което,като теракот и “Поколение ма влъхвите” датира от по-късно време. Олтарната картина на барока не е предмет на поклонение в прекия смисъл на думата, каквито са изображенията на светците в средновековните църкви: тя не пресъздава и осъществения на земята златен век, както олтарните картини от епохата на Възраждането.. Стремителното движение, от което са пронизани олтарните композиции на Рубенс, Трябвало да изразява и нагледно да представя издигането на човека от земното и плътското теракот  към небесното и духовното.. Следвайки примера на Тициан и Веронезе, Рубенс охотно разполага човешките групи на стълба или ги подрежда като бисери в наниз. Така той отвежда зрителя от фигурите на първия план , обърнати с гръб към него или привличащи вниманието му с жестове си , през фигурите на втория план към главните персонажи: насочен от теракот светлината, завесата и облаците , както и от жеста на светеца, той прониква в самата дълбочина на картината и се издига към небето.